Полудели пеперуди в полунощ
търсят пагубната светлина.
Но тя разказва им за любовта
и как ранява всеки във целта.
И кой щастлив е, и кой измъчен,
оплел се в мрежите на таз омая.
Как губи себе си и гордостта,
предавала ги в тежки времена.
Но въпреки жестоките последствия,
стремим се всички към това.
Не се живее сам и в тишина,
защото сме създания човешки.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
