Полудели пеперуди в полунощ
търсят пагубната светлина.
Но тя разказва им за любовта
и как ранява всеки във целта.
И кой щастлив е, и кой измъчен,
оплел се в мрежите на таз омая.
Как губи себе си и гордостта,
предавала ги в тежки времена.
Но въпреки жестоките последствия,
стремим се всички към това.
Не се живее сам и в тишина,
защото сме създания човешки.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
