Присъда
Назрява в мене чувство…
Надиплено от топлината
на двете искани ръце…
Разбирам - безсмислено
отлаган е дебютът на сърцето…
След толкова пресовани зигзаги
сама присъда произнасям - щастие…
…
Но щастие ли е, кажи -
да обичам с тъжни очи?
© Павлина Петрова Todos los derechos reservados