27 ene 2015, 19:56

Присъда

  Poesía
527 0 0

Даже мазохистите не знаят тази любов

Дето е от болест по-лоша

За болест лекарство или гроб

А нея в гроб не мога да я сложа

 

Тя безсмъртна ли била

Нещо свръхестествено, странно

Нещо почващо като игра

Завършващо леко брутално

 

Наказана си бях дето все там се връщах

По тъмно, все по същия път

Дето все един и същ прегръщах

За това открих си съд.

 

Сама си бях съдия

Сама си произнесох присъда

За да ми покаже тя

Каква би трябвало да бъда.

 

Моята присъда за любов

Така присъдих си от раз

Така вместо живота нов

Смъртната си дадох аз...

 

     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...