27 янв. 2015 г., 19:56

Присъда

529 0 0

Даже мазохистите не знаят тази любов

Дето е от болест по-лоша

За болест лекарство или гроб

А нея в гроб не мога да я сложа

 

Тя безсмъртна ли била

Нещо свръхестествено, странно

Нещо почващо като игра

Завършващо леко брутално

 

Наказана си бях дето все там се връщах

По тъмно, все по същия път

Дето все един и същ прегръщах

За това открих си съд.

 

Сама си бях съдия

Сама си произнесох присъда

За да ми покаже тя

Каква би трябвало да бъда.

 

Моята присъда за любов

Така присъдих си от раз

Така вместо живота нов

Смъртната си дадох аз...

 

     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвети Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...