Jan 27, 2015, 7:56 PM

Присъда

  Poetry
526 0 0

Даже мазохистите не знаят тази любов

Дето е от болест по-лоша

За болест лекарство или гроб

А нея в гроб не мога да я сложа

 

Тя безсмъртна ли била

Нещо свръхестествено, странно

Нещо почващо като игра

Завършващо леко брутално

 

Наказана си бях дето все там се връщах

По тъмно, все по същия път

Дето все един и същ прегръщах

За това открих си съд.

 

Сама си бях съдия

Сама си произнесох присъда

За да ми покаже тя

Каква би трябвало да бъда.

 

Моята присъда за любов

Така присъдих си от раз

Така вместо живота нов

Смъртната си дадох аз...

 

     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...