pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17028
23 jun 2020, 21:30

Присъда самота 

  Poesía » Del paisaje
1600 12 24

 

 

Сапфирени сълзи в тревожно синьо

морето бе търкулнало по плажа.

Душата беше скрило в раковина.

Поисках за тъгата да разкаже.

 

- Сълзите ми - прошепна то - са тясни.

Не мога  всички чувства да разплискам.

- Защо тъгуваш ти, море? Неясен

бе отговорът. В лудост ли се киска

 

или шуми гневът като заточен

в ухото на всемирната тревога,

така и не разбрах. Но в мен подскочи 

кардиограмен знак от диалога.

 

Приседнах на брега. Вълна приплъзна

ръцете, от самотност посинели.

В прегръдката им бях, а после дръзна

да вземе мойта сламена капела.

 

Тъгата със сапфири се подписа

на пясъка и никой не научи.

Но аз разбрах - морето ни бои се

присъда самота да не получи.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми е домъчняло за него, като за жив човек... Вярваш ли ми, че докато ти пиша тези думи, се просълзих..?
    Светло да ти е на сърцето, Светулче!🌹❤️🌹
  • Няма да е самотно, Мария, нашите ласкави копнежи го топлят, до скорошна среща!🌊
  • Морето е самота, а близо до него съм толкова щастлива!
  • Пепи, Деа, не забравяйте, че и това лято морето ви очаква, излегнато на хълбок и потопило рошава глава в синята си тъга. Напомнете му, че го обичате, момичета!🌊☀️
  • Няма как да е самотно морето с тези стихове!
  • В тревожно-синята вода стаени са и болки,
    и любови недоизживени, неизказани слова,
    изгубени души,и радости, и самота...
    Присъдата е като кръста - тежи на съвестта...

    Поздравления!
  • Благодаря ви, че намерихте причина да се спрете на брега на морето, разплискало самотната си тъга в тези стихове, Ирина, Младене, Стойчо, Дени и Весела! Пожелавам ви скоро то наистина да успее да целуне нозете ви! 🌊 🌊 🌊 ☀️ 🌊 🌊 🌊
  • В морето ние винаги намираме себе си.
    Поздрави, Мария!
  • Ох, какво да ти кажа, Мария. Хем свобода, хем самота е морето. Хем те е страх, хем искаш да рискуваш и да се удавиш..
    Много е хубаво. Прекрасно ❤️🌺
  • Самотата е възможността да се видим през призмата на страданието...
    Самотата е нещо велико, като морето!
    Поздравления, Мария!
  • Няма нищо по-самотно на този свят от морето. Може би затова то се опитва да излезе на брега, уви, все безуспешно. Красиво и многопластово пишеш, Мария!
  • И ти виждаш как си отива капелата
    и как отдалеко ти мята със панделка розова.
    Сега косата ти е е свободна
    и ти си по-лека,
    а морето някак по-малко самотно 🌊👒
    Много ми хареса това отвличане на сламената шапка
  • Светле, даряваш ме с много силни думи, благодаря ти! Дано съм ги заслужила!🌹
  • Отново ни учиш на това, как се пише поезия, скъпа Мария... 🌹
  • Иван, много си мила! Желая ти вдъхновяваща вечер!
  • Прекрасно е!
  • Направихте ме щастлива, че дойдохте и приседнахте на брега на моето море! Стоплихте сърцето ми с думите си! Признателна съм ви: Цвети, Георги, Мони и Марианка!
  • Много образно и чувствено! Поздравления, Мари! Прекрасно е!
  • Красиво стихотворение.
    Поздравявам те.
  • Толкова е красиво, Мари!🌹 Сякаш и аз бях там и усетих как морето разлива болката си и почувствах допира на сапфирените му сълзи. Така истинско, преживяно и съкровено е! Всеки, който поне веднъж е бил в морските прегръдки, не би го оставило самотно. Поздравявам те!❤️
  • Реших не само да ви предизвикам с морската тема, а и аз да напиша нещо ново за морето. Радвам се, че ви харесва, приятели! Благодаря за милите коментари, Ники, Ели, Геновева!
  • Красота!
  • Сякаш чувам шума на морето! То наистина понякога все едно плаче! Много красиво описание! Поздравления, Мария!
  • Чудесен стих Мери!
    Тази самота на морето, тази пенливост, този шум, този вълнолом го има и при хората!
    А ритъмът му е дух, който го приканва да шуми и да не спира, а при хората е ехото на сърцето, което събира емоциите си в перлена торбичка!🐚🐚🐚
Propuestas
: ??:??