Jun 23, 2020, 9:30 PM

Присъда самота 

  Poetry » Landscape
1738 12 24
Сапфирени сълзи в тревожно синьо
морето бе търкулнало по плажа.
Душата беше скрило в раковина.
Поисках за тъгата да разкаже.
- Сълзите ми - прошепна то - са тясни.
Не мога всички чувства да разплискам.
- Защо тъгуваш ти, море? Неясен
бе отговорът. В лудост ли се киска
или шуми гневът като заточен
в ухото на всемирната тревога,
така и не разбрах. Но в мен подскочи
кардиограмен знак от диалога. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Random works
: ??:??