23 июн. 2020 г., 21:30

Присъда самота 

  Поэзия » Пейзажная
1737 12 24
Сапфирени сълзи в тревожно синьо
морето бе търкулнало по плажа.
Душата беше скрило в раковина.
Поисках за тъгата да разкаже.
- Сълзите ми - прошепна то - са тясни.
Не мога всички чувства да разплискам.
- Защо тъгуваш ти, море? Неясен
бе отговорът. В лудост ли се киска
или шуми гневът като заточен
в ухото на всемирната тревога,
така и не разбрах. Но в мен подскочи
кардиограмен знак от диалога. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Все права защищены

Предложения
: ??:??