Присъда самота
Сапфирени сълзи в тревожно синьо
морето бе търкулнало по плажа.
Душата беше скрило в раковина.
Поисках за тъгата да разкаже.
- Сълзите ми - прошепна то - са тясни.
Не мога всички чувства да разплискам.
- Защо тъгуваш ти, море? Неясен
бе отговорът. В лудост ли се киска
или шуми гневът като заточен
в ухото на всемирната тревога,
така и не разбрах. Но в мен подскочи
кардиограмен знак от диалога.
Приседнах на брега. Вълна приплъзна
ръцете, от самотност посинели.
В прегръдката им бях, а после дръзна
да вземе мойта сламена капела.
Тъгата със сапфири се подписа
на пясъка и никой не научи.
Но аз разбрах - морето ни бои се
присъда самота да не получи.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Няма да е самотно, Мария, нашите ласкави копнежи го топлят, до скорошна среща!🌊
-
Морето е самота, а близо до него съм толкова щастлива!
-
Пепи, Деа, не забравяйте, че и това лято морето ви очаква, излегнато на хълбок и потопило рошава глава в синята си тъга. Напомнете му, че го обичате, момичета!🌊☀️
-
Няма как да е самотно морето с тези стихове!
-
В тревожно-синята вода стаени са и болки,
и любови недоизживени, неизказани слова,
изгубени души,и радости, и самота...
Присъдата е като кръста - тежи на съвестта...
Поздравления! -
Благодаря ви, че намерихте причина да се спрете на брега на морето, разплискало самотната си тъга в тези стихове, Ирина, Младене, Стойчо, Дени и Весела! Пожелавам ви скоро то наистина да успее да целуне нозете ви! 🌊 🌊 🌊 ☀️ 🌊 🌊 🌊
-
В морето ние винаги намираме себе си.
Поздрави, Мария! -
Ох, какво да ти кажа, Мария. Хем свобода, хем самота е морето. Хем те е страх, хем искаш да рискуваш и да се удавиш..
Много е хубаво. Прекрасно ❤️🌺 -
Самотата е възможността да се видим през призмата на страданието...
Самотата е нещо велико, като морето!
Поздравления, Мария! -
Няма нищо по-самотно на този свят от морето. Може би затова то се опитва да излезе на брега, уви, все безуспешно. Красиво и многопластово пишеш, Мария!
-
И ти виждаш как си отива капелата
и как отдалеко ти мята със панделка розова.
Сега косата ти е е свободна
и ти си по-лека,
а морето някак по-малко самотно 🌊👒
Много ми хареса това отвличане на сламената шапка
-
Светле, даряваш ме с много силни думи, благодаря ти! Дано съм ги заслужила!🌹
-
Отново ни учиш на това, как се пише поезия, скъпа Мария... 🌹
-
Иван, много си мила! Желая ти вдъхновяваща вечер!
-
Прекрасно е!
-
Направихте ме щастлива, че дойдохте и приседнахте на брега на моето море! Стоплихте сърцето ми с думите си! Признателна съм ви: Цвети, Георги, Мони и Марианка!
-
Много образно и чувствено! Поздравления, Мари! Прекрасно е!
-
Красиво стихотворение.
Поздравявам те. -
Толкова е красиво, Мари!🌹 Сякаш и аз бях там и усетих как морето разлива болката си и почувствах допира на сапфирените му сълзи. Така истинско, преживяно и съкровено е! Всеки, който поне веднъж е бил в морските прегръдки, не би го оставило самотно. Поздравявам те!❤️
-
Реших не само да ви предизвикам с морската тема, а и аз да напиша нещо ново за морето. Радвам се, че ви харесва, приятели! Благодаря за милите коментари, Ники, Ели, Геновева!
-
Красота!
-
Сякаш чувам шума на морето! То наистина понякога все едно плаче! Много красиво описание! Поздравления, Мария!
-
Чудесен стих Мери!
Тази самота на морето, тази пенливост, този шум, този вълнолом го има и при хората!
А ритъмът му е дух, който го приканва да шуми и да не спира, а при хората е ехото на сърцето, което събира емоциите си в перлена торбичка!🐚🐚🐚
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Светло да ти е на сърцето, Светулче!🌹❤️🌹