mariniki (Магдалена Костадинова) mariniki (Магдалена Костадинова)
20 427
22 oct 2007, 14:10

Присъствие

1.2K 0 33




                                             Дъжд

                  от ангелски сълзи

                  вали,

                  очите ми целува

                  с нежност,
                  отмива бавно

                  от ресниците

                  струпана тъга

                  от безнадежност.

                  Полъх мил

                  от ангелски криле
                  покрай мене

                  тихо

                  прошумява,

                  събужда нов

                  и мил  копнеж,
                  отнася болката

                  в забрава.

                  Песен

                  ангелска в съня

                  звучи
                  дъждът потропва

                  по перваза,
                  нечии очи

                  ми дават топлина,
                  нечии ръце

                  ме приласкават...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0