22 окт. 2007 г., 14:10

Присъствие

1.2K 0 33




                                             Дъжд

                  от ангелски сълзи

                  вали,

                  очите ми целува

                  с нежност,
                  отмива
бавно

                  от ресниците

                  струпана тъга

                  от безнадежност.

                  Полъх мил

                  от ангелски криле
                  покрай мене

                  тихо

                  прошумява,

                  събужда нов

                  и мил  копнеж,
                  отнася болката

                  в забрава.

                  Песен

                  ангелска в съня

                  звучи
                  дъждът потропва

                  по перваза,
                  нечии очи

                  ми дават топлина,
                  нечии ръце

                  ме приласкават...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...