Дъжд
от ангелски сълзи
вали,
очите ми целува
с нежност,
отмива бавно
от ресниците
струпана тъга
от безнадежност.
Полъх мил
от ангелски криле
покрай мене
тихо
прошумява,
събужда нов
и мил копнеж,
отнася болката
в забрава.
Песен
ангелска в съня
звучи
дъждът потропва
по перваза,
нечии очи
ми дават топлина,
нечии ръце
ме приласкават...
© Магдалена Костадинова Всички права запазени