22.10.2007 г., 14:10

Присъствие

1.2K 0 33




                                             Дъжд

                  от ангелски сълзи

                  вали,

                  очите ми целува

                  с нежност,
                  отмива
бавно

                  от ресниците

                  струпана тъга

                  от безнадежност.

                  Полъх мил

                  от ангелски криле
                  покрай мене

                  тихо

                  прошумява,

                  събужда нов

                  и мил  копнеж,
                  отнася болката

                  в забрава.

                  Песен

                  ангелска в съня

                  звучи
                  дъждът потропва

                  по перваза,
                  нечии очи

                  ми дават топлина,
                  нечии ръце

                  ме приласкават...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...