тюркоаз (Мариола Томова) тюркоаз (Мариола Томова)
3 940
22 feb 2008, 7:33

Присъствие

776 0 19
Падаха убити дните...
Вчера, днес, може би утре...
Спусках се по снежна писта...
Слалом със препятсвия ли...
И за скоростност ли... о, не, не...
Исках лост... със краен минимум...
Носещ се сънливо в дните ми...
И с рицарски бели доспехи...
С през сълзи смях в очи и устни...
И с вярност, притежавана...
Вече преполових живота си...
Без обвиняващ показалец...
За края, кога и как...
Искам с чара да улавям...
Стигам, закъдето тръгвам...
По пътя красота да е присъствала...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0