тюркоаз (Мариола Томова) тюркоаз (Мариола Томова)
3 940
22.02.2008 г., 7:33

Присъствие

763 0 19
Падаха убити дните...
Вчера, днес, може би утре...
Спусках се по снежна писта...
Слалом със препятсвия ли...
И за скоростност ли... о, не, не...
Исках лост... със краен минимум...
Носещ се сънливо в дните ми...
И с рицарски бели доспехи...
С през сълзи смях в очи и устни...
И с вярност, притежавана...
Вече преполових живота си...
Без обвиняващ показалец...
За края, кога и как...
Искам с чара да улавям...
Стигам, закъдето тръгвам...
По пътя красота да е присъствала...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0