сиа (Силвия Андреева)
72 293
25 may 2007, 20:10

ПРИТЧА 

  Poesía
607 0 4
ПРИТЧА ЗА ВЯРАТА В ЛЮБОВТА

Паякът срещнал калинката:
- Добре, че те срещнах, Калинке!
Плетох паяжини, плетох,
ловях мушици и пеперуди..
Омръзна ми... все самичък...
искам най-сетне да се оженя!
Калинката се извърнала
и заговорила тихо:
- Виждаш ли точките по гърба ми -
това са моите важни моменти,
добри или лоши...
Всеки от тях е оставил белег,
затова и крилата ми са скрити,
а всички си мислят, че съм само красива
и единствено мога да им соча пътеките.
- Калинке, и ти... като мене!
Без вяра... Да я потърсиме заедно!
Поласкана до степен да забрави за точките си,
тя се обърнала този път към очите му:
- Заплети ми тогава паяжина от коприна
и приласкай ме във нея, така че
за крилата ми да няма други посоки
и тогава Вярата ще я има!
И вече няма да сме самички!

© Силвия Андреева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Безсмислен е животът ни без тази вяра !
    По-силна е от всичко ...
  • !!!
    И това също!
    Хубава притча!
  • Когато си сам - светът е огромно малък! Можеш да ми вярваш!
  • "...и приласкай ме във нея, така че
    за крилата ми да няма други посоки
    и тогава Вярата ще я има!
    И вече няма да сме самички!"

    Поздравления, Сия!!!
Propuestas
: ??:??