May 25, 2007, 8:10 PM

ПРИТЧА

  Poetry
787 0 4
ПРИТЧА ЗА ВЯРАТА В ЛЮБОВТА

Паякът срещнал калинката:
- Добре, че те срещнах, Калинке!
Плетох паяжини, плетох,
ловях мушици и пеперуди..
Омръзна ми... все самичък...
искам най-сетне да се оженя!
Калинката се извърнала
и заговорила тихо:
- Виждаш ли точките по гърба ми -
това са моите важни моменти,
добри или лоши...
Всеки от тях е оставил белег,
затова и крилата ми са скрити,
а всички си мислят, че съм само красива
и единствено мога да им соча пътеките.
- Калинке, и ти... като мене!
Без вяра... Да я потърсиме заедно!
Поласкана до степен да забрави за точките си,
тя се обърнала този път към очите му:
- Заплети ми тогава паяжина от коприна
и приласкай ме във нея, така че
за крилата ми да няма други посоки
и тогава Вярата ще я има!
И вече няма да сме самички!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Андреева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Безсмислен е животът ни без тази вяра !
    По-силна е от всичко ...
  • !!!
    И това също!
    Хубава притча!
  • Когато си сам - светът е огромно малък! Можеш да ми вярваш!
  • "...и приласкай ме във нея, така че
    за крилата ми да няма други посоки
    и тогава Вярата ще я има!
    И вече няма да сме самички!"

    Поздравления, Сия!!!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...