25 мая 2007 г., 20:10

ПРИТЧА

790 0 4
ПРИТЧА ЗА ВЯРАТА В ЛЮБОВТА

Паякът срещнал калинката:
- Добре, че те срещнах, Калинке!
Плетох паяжини, плетох,
ловях мушици и пеперуди..
Омръзна ми... все самичък...
искам най-сетне да се оженя!
Калинката се извърнала
и заговорила тихо:
- Виждаш ли точките по гърба ми -
това са моите важни моменти,
добри или лоши...
Всеки от тях е оставил белег,
затова и крилата ми са скрити,
а всички си мислят, че съм само красива
и единствено мога да им соча пътеките.
- Калинке, и ти... като мене!
Без вяра... Да я потърсиме заедно!
Поласкана до степен да забрави за точките си,
тя се обърнала този път към очите му:
- Заплети ми тогава паяжина от коприна
и приласкай ме във нея, така че
за крилата ми да няма други посоки
и тогава Вярата ще я има!
И вече няма да сме самички!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Андреева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Безсмислен е животът ни без тази вяра !
    По-силна е от всичко ...
  • !!!
    И това също!
    Хубава притча!
  • Когато си сам - светът е огромно малък! Можеш да ми вярваш!
  • "...и приласкай ме във нея, така че
    за крилата ми да няма други посоки
    и тогава Вярата ще я има!
    И вече няма да сме самички!"

    Поздравления, Сия!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...