25.05.2007 г., 20:10

ПРИТЧА

788 0 4
ПРИТЧА ЗА ВЯРАТА В ЛЮБОВТА

Паякът срещнал калинката:
- Добре, че те срещнах, Калинке!
Плетох паяжини, плетох,
ловях мушици и пеперуди..
Омръзна ми... все самичък...
искам най-сетне да се оженя!
Калинката се извърнала
и заговорила тихо:
- Виждаш ли точките по гърба ми -
това са моите важни моменти,
добри или лоши...
Всеки от тях е оставил белег,
затова и крилата ми са скрити,
а всички си мислят, че съм само красива
и единствено мога да им соча пътеките.
- Калинке, и ти... като мене!
Без вяра... Да я потърсиме заедно!
Поласкана до степен да забрави за точките си,
тя се обърнала този път към очите му:
- Заплети ми тогава паяжина от коприна
и приласкай ме във нея, така че
за крилата ми да няма други посоки
и тогава Вярата ще я има!
И вече няма да сме самички!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Андреева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Безсмислен е животът ни без тази вяра !
    По-силна е от всичко ...
  • !!!
    И това също!
    Хубава притча!
  • Когато си сам - светът е огромно малък! Можеш да ми вярваш!
  • "...и приласкай ме във нея, така че
    за крилата ми да няма други посоки
    и тогава Вярата ще я има!
    И вече няма да сме самички!"

    Поздравления, Сия!!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...