11 ene 2007, 13:14

Притихна в моята прегръдка

  Poesía
1.8K 0 31

Във моята прегръдка

мъжка

притихна,

свела на гърди глава

ухаеща на обич

и желание

със свойта дивна

красота.

Облякох те

във моите целувки

и мойта нежност

ти дарих,

с венче от радост

те закичих

и стих с любов

ти посветих.

Притихнала си

в моята прегръдка,

а аз до теб

щастливо

думи две мълвя.

Обичаш ме!

Сърцето вместо мен

разказва,

че ставали са

вече чудеса.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Има стихове от този сайт, които си вадя и събирам. Това е един от тях. Много красиво пишеш. Благодаря ти за приятното четиво!
  • Стават Чудеса, когато се докоснвем до магията на Любовта!
    Браво!
  • Благодаря ви, Мери и Петя!!!
    Поздрави и усмивки и на вас!!!
  • Романтичен, обвит в нежност и красота стих!
    Поздрави, Христо!
  • Романтиче, поддържай огъня на чудесата!Съдържателно и чувствено.
    Удиви ме отново!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...