Във моята прегръдка
мъжка
притихна,
свела на гърди глава
ухаеща на обич
и желание
със свойта дивна
красота.
Облякох те
във моите целувки
и мойта нежност
ти дарих,
с венче от радост
те закичих
и стих с любов
ти посветих.
Притихнала си
в моята прегръдка,
а аз до теб
щастливо
думи две мълвя.
Обичаш ме!
Сърцето вместо мен
разказва,
че ставали са
вече чудеса.
© Христо Костов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
