Притихна в моята прегръдка
Във моята прегръдка
мъжка
притихна,
свела на гърди глава
ухаеща на обич
и желание
със свойта дивна
красота.
Облякох те
във моите целувки
и мойта нежност
ти дарих,
с венче от радост
те закичих
и стих с любов
ти посветих.
Притихнала си
в моята прегръдка,
а аз до теб
щастливо
думи две мълвя.
Обичаш ме!
Сърцето вместо мен
разказва,
че ставали са
вече чудеса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени