ЛуЛу
49 222
23 may 2017, 8:17

Притихвам в твоите ръце 

  Poesía » De amor, Formas graves
1680 7 7

Не смей с перце да галиш, мили!

Обичам да горчиш като облог,

след който губя сетни сили,

и стичам се на капчици порок.

 

Горя, любов, с очи взривявам,

но аз не искам да те подчиня.

Притихвам в теб и се смалявам,

дори смирено ще се поклоня.

 

Аз глина съм, а ти ме ваеш,  

от твоите ръце така боли... 

Жадувам тази болка, знаеш!

И няма да ми я спестиш, нали?

 

Обричаш моя дъх на нежен плен –
твой в сън и блян ще бъде всеки ден!

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много еротично.Браво!
  • Чудесно...
  • Много истински стих! На мен ми е еротично, не знам защо. Така го усетих. И болезнено. Нещо като коленичило сърце сред вихър от страст. Мн интересно!
  • В това стихотворение има драматизъм, който явно е автентичен, лично преживян, а това е много ценно. Чувството на отдаденост е завладяващо. Като цяло, доста смислен и добре структуриран текст. Искрено ти се радвам, Лу!
  • Нежна отдаденост, красиво обрисувана! Поздравления, ЛуЛу!
  • Атрактивно заглавие и добре изведена идея. Сполучлив по форма сонет.
    Харесах, ЛуЛу.
  • И страст
    и нежност
    и любов -
    всичко има
    в тихият ти зов!
Propuestas
: ??:??