May 23, 2017, 8:17 AM

Притихвам в твоите ръце

2K 7 7

Не смей с перце да галиш, мили!

Обичам да горчиш като облог,

след който губя сетни сили,

и стичам се на капчици порок.

 

Горя, любов, с очи взривявам,

но аз не искам да те подчиня.

Притихвам в теб и се смалявам,

дори смирено ще се поклоня.

 

Аз глина съм, а ти ме ваеш,  

от твоите ръце така боли... 

Жадувам тази болка, знаеш!

И няма да ми я спестиш, нали?

 

Обричаш моя дъх на нежен плен –
твой в сън и блян ще бъде всеки ден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много еротично.Браво!
  • Чудесно...
  • Много истински стих! На мен ми е еротично, не знам защо. Така го усетих. И болезнено. Нещо като коленичило сърце сред вихър от страст. Мн интересно!
  • В това стихотворение има драматизъм, който явно е автентичен, лично преживян, а това е много ценно. Чувството на отдаденост е завладяващо. Като цяло, доста смислен и добре структуриран текст. Искрено ти се радвам, Лу!
  • Нежна отдаденост, красиво обрисувана! Поздравления, ЛуЛу!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....