Притихвам в твоите ръце
Не смей с перце да галиш, мили!
Обичам да горчиш като облог,
след който губя сетни сили,
и стичам се на капчици порок.
Горя, любов, с очи взривявам,
но аз не искам да те подчиня.
Притихвам в теб и се смалявам,
дори смирено ще се поклоня.
Аз глина съм, а ти ме ваеш,
от твоите ръце така боли...
Жадувам тази болка, знаеш!
И няма да ми я спестиш, нали?
Обричаш моя дъх на нежен плен –
твой в сън и блян ще бъде всеки ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
