18 ene 2013, 18:48

Привилегия-човек

  Poesía » Otra
555 0 2

 

           ПРИВИЛЕГИЯ-ЧОВЕК

 

Тази привилегия-човек

пази я стрктно от омраза,

за нея няма читав лек,

разяжда те като проказа.

 

До кости те оглозгва, скелет

душата ти остава и крещи

за онази изживяна прелест,

когато сбъдвал си мечти.

 

Със обич, красота и вяра

в доброто и във вечността

сърцето ти ликувало без мяра

в безгрижие и свобода.

 

С любов и свобода в душата

достойно носил името човек

и че с обич е безсилна самотата

да те рани за в бъдеще за век.

 

Затуй обичай и не се жали.

Не се страхувай, че ще даваш,

дори в замяна да не получаваш -

помни, щастието е - да се раздаваш.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...