18.01.2013 г., 18:48

Привилегия-човек

550 0 2

 

           ПРИВИЛЕГИЯ-ЧОВЕК

 

Тази привилегия-човек

пази я стрктно от омраза,

за нея няма читав лек,

разяжда те като проказа.

 

До кости те оглозгва, скелет

душата ти остава и крещи

за онази изживяна прелест,

когато сбъдвал си мечти.

 

Със обич, красота и вяра

в доброто и във вечността

сърцето ти ликувало без мяра

в безгрижие и свобода.

 

С любов и свобода в душата

достойно носил името човек

и че с обич е безсилна самотата

да те рани за в бъдеще за век.

 

Затуй обичай и не се жали.

Не се страхувай, че ще даваш,

дори в замяна да не получаваш -

помни, щастието е - да се раздаваш.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...