Jan 18, 2013, 6:48 PM

Привилегия-човек

  Poetry » Other
553 0 2

 

           ПРИВИЛЕГИЯ-ЧОВЕК

 

Тази привилегия-човек

пази я стрктно от омраза,

за нея няма читав лек,

разяжда те като проказа.

 

До кости те оглозгва, скелет

душата ти остава и крещи

за онази изживяна прелест,

когато сбъдвал си мечти.

 

Със обич, красота и вяра

в доброто и във вечността

сърцето ти ликувало без мяра

в безгрижие и свобода.

 

С любов и свобода в душата

достойно носил името човек

и че с обич е безсилна самотата

да те рани за в бъдеще за век.

 

Затуй обичай и не се жали.

Не се страхувай, че ще даваш,

дори в замяна да не получаваш -

помни, щастието е - да се раздаваш.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...