Jan 18, 2013, 6:48 PM

Привилегия-човек

  Poetry » Other
548 0 2

 

           ПРИВИЛЕГИЯ-ЧОВЕК

 

Тази привилегия-човек

пази я стрктно от омраза,

за нея няма читав лек,

разяжда те като проказа.

 

До кости те оглозгва, скелет

душата ти остава и крещи

за онази изживяна прелест,

когато сбъдвал си мечти.

 

Със обич, красота и вяра

в доброто и във вечността

сърцето ти ликувало без мяра

в безгрижие и свобода.

 

С любов и свобода в душата

достойно носил името човек

и че с обич е безсилна самотата

да те рани за в бъдеще за век.

 

Затуй обичай и не се жали.

Не се страхувай, че ще даваш,

дори в замяна да не получаваш -

помни, щастието е - да се раздаваш.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....