Привилегия-човек
ПРИВИЛЕГИЯ-ЧОВЕК
Тази привилегия-човек
пази я стрктно от омраза,
за нея няма читав лек,
разяжда те като проказа.
До кости те оглозгва, скелет
душата ти остава и крещи
за онази изживяна прелест,
когато сбъдвал си мечти.
Със обич, красота и вяра
в доброто и във вечността
сърцето ти ликувало без мяра
в безгрижие и свобода.
С любов и свобода в душата
достойно носил името човек
и че с обич е безсилна самотата
да те рани за в бъдеще за век.
Затуй обичай и не се жали.
Не се страхувай, че ще даваш,
дори в замяна да не получаваш -
помни, щастието е - да се раздаваш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гинка Любенова Косева Все права защищены
