28 nov 2007, 17:00

Приятел

726 0 3

Какъв приятел си ти, щом с най-голямата любов ме раздели.

Не видя ли колко го обичам аз и как искам да съм с него,

не разбра ли, че теб не искам, а само приятелството ти поисках.

Но явно грешно си ме разбрал и на любовта си се поддал.

Не съм виновна с нищо, че се влюби в мен

не трябваше, момче, да падаш в този плен.

Остави и двама ни сега, не се обаждай вече,

върви си от живота ни, човече.

Забрави ме, така ще е най-лесно,

не моли ме с теб да остана, не ще е човешко.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • добре дошла стихът е хубав браво
  • Добре дошла, мила Валентина!
    Ах, много истински стих...но не позволявайте да развалите приятелството помежду ви...
    Поздрав!
  • Браво!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...