28 нояб. 2007 г., 17:00

Приятел

723 0 3

Какъв приятел си ти, щом с най-голямата любов ме раздели.

Не видя ли колко го обичам аз и как искам да съм с него,

не разбра ли, че теб не искам, а само приятелството ти поисках.

Но явно грешно си ме разбрал и на любовта си се поддал.

Не съм виновна с нищо, че се влюби в мен

не трябваше, момче, да падаш в този плен.

Остави и двама ни сега, не се обаждай вече,

върви си от живота ни, човече.

Забрави ме, така ще е най-лесно,

не моли ме с теб да остана, не ще е човешко.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • добре дошла стихът е хубав браво
  • Добре дошла, мила Валентина!
    Ах, много истински стих...но не позволявайте да развалите приятелството помежду ви...
    Поздрав!
  • Браво!!!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...