28.11.2007 г., 17:00

Приятел

720 0 3

Какъв приятел си ти, щом с най-голямата любов ме раздели.

Не видя ли колко го обичам аз и как искам да съм с него,

не разбра ли, че теб не искам, а само приятелството ти поисках.

Но явно грешно си ме разбрал и на любовта си се поддал.

Не съм виновна с нищо, че се влюби в мен

не трябваше, момче, да падаш в този плен.

Остави и двама ни сега, не се обаждай вече,

върви си от живота ни, човече.

Забрави ме, така ще е най-лесно,

не моли ме с теб да остана, не ще е човешко.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • добре дошла стихът е хубав браво
  • Добре дошла, мила Валентина!
    Ах, много истински стих...но не позволявайте да развалите приятелството помежду ви...
    Поздрав!
  • Браво!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...