Nov 28, 2007, 5:00 PM

Приятел

  Poetry » Love
722 0 3

Какъв приятел си ти, щом с най-голямата любов ме раздели.

Не видя ли колко го обичам аз и как искам да съм с него,

не разбра ли, че теб не искам, а само приятелството ти поисках.

Но явно грешно си ме разбрал и на любовта си се поддал.

Не съм виновна с нищо, че се влюби в мен

не трябваше, момче, да падаш в този плен.

Остави и двама ни сега, не се обаждай вече,

върви си от живота ни, човече.

Забрави ме, така ще е най-лесно,

не моли ме с теб да остана, не ще е човешко.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • добре дошла стихът е хубав браво
  • Добре дошла, мила Валентина!
    Ах, много истински стих...но не позволявайте да развалите приятелството помежду ви...
    Поздрав!
  • Браво!!!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....