Nov 28, 2007, 5:00 PM

Приятел

  Poetry » Love
728 0 3

Какъв приятел си ти, щом с най-голямата любов ме раздели.

Не видя ли колко го обичам аз и как искам да съм с него,

не разбра ли, че теб не искам, а само приятелството ти поисках.

Но явно грешно си ме разбрал и на любовта си се поддал.

Не съм виновна с нищо, че се влюби в мен

не трябваше, момче, да падаш в този плен.

Остави и двама ни сега, не се обаждай вече,

върви си от живота ни, човече.

Забрави ме, така ще е най-лесно,

не моли ме с теб да остана, не ще е човешко.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • добре дошла стихът е хубав браво
  • Добре дошла, мила Валентина!
    Ах, много истински стих...но не позволявайте да развалите приятелството помежду ви...
    Поздрав!
  • Браво!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...