20 feb 2007, 15:10

"ПРИЯТЕЛИ"

  Poesía
1K 0 7

 

 

Десниците,

с които заедно се вдигаха наздравици,

протегнаха ли се към теб
над бездните,
от болка издълбани?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дачо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Че, тяхна си работа ако не протягат ръка..дори и от приятелите,човек
    не трябва да е зависим в щастието,свободата..
  • Харесвам стила ти. Браво.
  • Благодаря на всички, които прочетоха - или ще четат - стихотворението. Благодаря също за мненията.
  • Ако не са били истински Приятели,
    едва ли...
  • Тогава се отсяват...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....