20.02.2007 г., 15:10

"ПРИЯТЕЛИ"

1K 0 7

 

 

Десниците,

с които заедно се вдигаха наздравици,

протегнаха ли се към теб
над бездните,
от болка издълбани?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дачо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Че, тяхна си работа ако не протягат ръка..дори и от приятелите,човек
    не трябва да е зависим в щастието,свободата..
  • Харесвам стила ти. Браво.
  • Благодаря на всички, които прочетоха - или ще четат - стихотворението. Благодаря също за мненията.
  • Ако не са били истински Приятели,
    едва ли...
  • Тогава се отсяват...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...