Feb 20, 2007, 3:10 PM

"ПРИЯТЕЛИ"

  Poetry
1K 0 7

 

 

Десниците,

с които заедно се вдигаха наздравици,

протегнаха ли се към теб
над бездните,
от болка издълбани?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дачо All rights reserved.

Comments

Comments

  • Че, тяхна си работа ако не протягат ръка..дори и от приятелите,човек
    не трябва да е зависим в щастието,свободата..
  • Харесвам стила ти. Браво.
  • Благодаря на всички, които прочетоха - или ще четат - стихотворението. Благодаря също за мненията.
  • Ако не са били истински Приятели,
    едва ли...
  • Тогава се отсяват...

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...