vodoleia (Мария) vodoleia (Мария)
11 210
9 ene 2011, 12:58

Приятели

1.2K 0 31

 

 

Баба Зима вихри вее.

Даже Слънчо тук не смее

иззад облаче лицето

да покаже над селцето.

 

Врабчо със крачета тънки

по снега подскача вънка.

Няма шубичка, ботушки,

зъзне този непослушко.

 

Жалничко поглежда всички:

-Търся семенца, трохички,

може шепичка зрънца.

Помогнете ми, деца!

 

Чу го мъничкият Гого

и реши да му помогне.

Той хранилка му направи,

хлебец вътре му постави.

 

Нека Баба Зима вее,

нек` се мръщи и лудее.

Чурулика вън врабченце,

благодарно на момченце!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0