9 янв. 2011 г., 12:58

Приятели

1.2K 0 31

 

 

Баба Зима вихри вее.

Даже Слънчо тук не смее

иззад облаче лицето

да покаже над селцето.

 

Врабчо със крачета тънки

по снега подскача вънка.

Няма шубичка, ботушки,

зъзне този непослушко.

 

Жалничко поглежда всички:

-Търся семенца, трохички,

може шепичка зрънца.

Помогнете ми, деца!

 

Чу го мъничкият Гого

и реши да му помогне.

Той хранилка му направи,

хлебец вътре му постави.

 

Нека Баба Зима вее,

нек` се мръщи и лудее.

Чурулика вън врабченце,

благодарно на момченце!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...