Приятели
Баба Зима вихри вее.
Даже Слънчо тук не смее
иззад облаче лицето
да покаже над селцето.
Врабчо със крачета тънки
по снега подскача вънка.
Няма шубичка, ботушки,
зъзне този непослушко.
Жалничко поглежда всички:
-Търся семенца, трохички,
може шепичка зрънца.
Помогнете ми, деца!
Чу го мъничкият Гого
и реши да му помогне.
Той хранилка му направи,
хлебец вътре му постави.
Нека Баба Зима вее,
нек` се мръщи и лудее.
Чурулика вън врабченце,
благодарно на момченце!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
