Приятели
Баба Зима вихри вее.
Даже Слънчо тук не смее
иззад облаче лицето
да покаже над селцето.
Врабчо със крачета тънки
по снега подскача вънка.
Няма шубичка, ботушки,
зъзне този непослушко.
Жалничко поглежда всички:
-Търся семенца, трохички,
може шепичка зрънца.
Помогнете ми, деца!
Чу го мъничкият Гого
и реши да му помогне.
Той хранилка му направи,
хлебец вътре му постави.
Нека Баба Зима вее,
нек` се мръщи и лудее.
Чурулика вън врабченце,
благодарно на момченце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
