Баба Зима вихри вее.
Даже Слънчо тук не смее
иззад облаче лицето
да покаже над селцето.
Врабчо със крачета тънки
по снега подскача вънка.
Няма шубичка, ботушки,
зъзне този непослушко.
Жалничко поглежда всички:
-Търся семенца, трохички,
може шепичка зрънца.
Помогнете ми, деца!
Чу го мъничкият Гого
и реши да му помогне.
Той хранилка му направи,
хлебец вътре му постави.
Нека Баба Зима вее,
нек` се мръщи и лудее.
Чурулика вън врабченце,
благодарно на момченце!
© Мария All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
