Приятелите се броят на пръсти.
Броиш до пет и казваш си: "Дотук!"
Но всеки пръст си има своя същност.
И всеки пръст е брънка от юмрук.
Останаха най-верните приятели,
повярвали във мене фанатично.
И тях не ги уплаши клеветата,
защото ме познават. И обичат...
И Те ме спряха на ръба на бездната.
Със тях спокойно ще вървя напред.
А другите, по-многото, изчезнаха...
Не са ми нужни!... Щом броя до пет.