25 feb 2005, 17:59

Приятелски урок

  Poesía
1.2K 0 4
Когато ви срещнах приятели
бях дете добро и наивно.
Вярвах в хората, в тяхната честност.
Доверие дадох на всеки от вас.

Но предателства много до днес преживях
от вас, приятели мои!
Погубихте детето в мен,
вярата в света и в живота.

Забравих мечтите си - илюзии святи,
забравих доброто какво е!
И наивноста заключих в себе си -
заради вас, приятели мои.

Но не мислете,че сърдя се. НЕ!
Вие ми дадохте важен урок -
доверие никому не трябва да даваш,
дори на любимия - твоето щастие!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...