25 февр. 2005 г., 17:59

Приятелски урок

1.2K 0 4
Когато ви срещнах приятели
бях дете добро и наивно.
Вярвах в хората, в тяхната честност.
Доверие дадох на всеки от вас.

Но предателства много до днес преживях
от вас, приятели мои!
Погубихте детето в мен,
вярата в света и в живота.

Забравих мечтите си - илюзии святи,
забравих доброто какво е!
И наивноста заключих в себе си -
заради вас, приятели мои.

Но не мислете,че сърдя се. НЕ!
Вие ми дадохте важен урок -
доверие никому не трябва да даваш,
дори на любимия - твоето щастие!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...