Feb 25, 2005, 5:59 PM

Приятелски урок

  Poetry
1.2K 0 4
Когато ви срещнах приятели
бях дете добро и наивно.
Вярвах в хората, в тяхната честност.
Доверие дадох на всеки от вас.

Но предателства много до днес преживях
от вас, приятели мои!
Погубихте детето в мен,
вярата в света и в живота.

Забравих мечтите си - илюзии святи,
забравих доброто какво е!
И наивноста заключих в себе си -
заради вас, приятели мои.

Но не мислете,че сърдя се. НЕ!
Вие ми дадохте важен урок -
доверие никому не трябва да даваш,
дори на любимия - твоето щастие!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...