7 dic 2013, 20:34

Приятелство

  Poesía
762 1 2

Приятелството, казват, не е всичко,

приятелството, казват, е до време.

Щом полза няма веч' от теб човекът,

захвърля те и никак не му дреме...

И тук готова съм да споря безрезервно,

че с теб открихме се през бурята на времето.

Животът спъваше ни, лъжеше ни шеметно,

но нищо между нас не се промъкна.

Споделяхме и радостни моменти

(това най-лесно е, тук някой ще просъска).

но в сивото и трудно ежедневие

посрещахме и с трудности се сблъсквахме.

И не веднъж готова аз да падна

ти идваше, подаваше ръка.

С думи чисти, истински и често люти

изправяше и караше ме пак да полетя.

Лъжите хорски виждаше маскирани,

открито се изправяше пред тях.

"Не се меси в моята пътека,

сама избирам своя път!"

Открито и без страх споделяш и съветваш.

Опора даваш, нищичко не искаш.

Човек си ти и искаш по-човечен

да бъде всеки в този свят на кал!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Бунева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...