Dec 7, 2013, 8:34 PM

Приятелство

  Poetry
754 1 2

Приятелството, казват, не е всичко,

приятелството, казват, е до време.

Щом полза няма веч' от теб човекът,

захвърля те и никак не му дреме...

И тук готова съм да споря безрезервно,

че с теб открихме се през бурята на времето.

Животът спъваше ни, лъжеше ни шеметно,

но нищо между нас не се промъкна.

Споделяхме и радостни моменти

(това най-лесно е, тук някой ще просъска).

но в сивото и трудно ежедневие

посрещахме и с трудности се сблъсквахме.

И не веднъж готова аз да падна

ти идваше, подаваше ръка.

С думи чисти, истински и често люти

изправяше и караше ме пак да полетя.

Лъжите хорски виждаше маскирани,

открито се изправяше пред тях.

"Не се меси в моята пътека,

сама избирам своя път!"

Открито и без страх споделяш и съветваш.

Опора даваш, нищичко не искаш.

Човек си ти и искаш по-човечен

да бъде всеки в този свят на кал!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Бунева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...