7.12.2013 г., 20:34

Приятелство

760 1 2

Приятелството, казват, не е всичко,

приятелството, казват, е до време.

Щом полза няма веч' от теб човекът,

захвърля те и никак не му дреме...

И тук готова съм да споря безрезервно,

че с теб открихме се през бурята на времето.

Животът спъваше ни, лъжеше ни шеметно,

но нищо между нас не се промъкна.

Споделяхме и радостни моменти

(това най-лесно е, тук някой ще просъска).

но в сивото и трудно ежедневие

посрещахме и с трудности се сблъсквахме.

И не веднъж готова аз да падна

ти идваше, подаваше ръка.

С думи чисти, истински и често люти

изправяше и караше ме пак да полетя.

Лъжите хорски виждаше маскирани,

открито се изправяше пред тях.

"Не се меси в моята пътека,

сама избирам своя път!"

Открито и без страх споделяш и съветваш.

Опора даваш, нищичко не искаш.

Човек си ти и искаш по-човечен

да бъде всеки в този свят на кал!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Бунева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...