7.12.2013 г., 20:34

Приятелство

756 1 2

Приятелството, казват, не е всичко,

приятелството, казват, е до време.

Щом полза няма веч' от теб човекът,

захвърля те и никак не му дреме...

И тук готова съм да споря безрезервно,

че с теб открихме се през бурята на времето.

Животът спъваше ни, лъжеше ни шеметно,

но нищо между нас не се промъкна.

Споделяхме и радостни моменти

(това най-лесно е, тук някой ще просъска).

но в сивото и трудно ежедневие

посрещахме и с трудности се сблъсквахме.

И не веднъж готова аз да падна

ти идваше, подаваше ръка.

С думи чисти, истински и често люти

изправяше и караше ме пак да полетя.

Лъжите хорски виждаше маскирани,

открито се изправяше пред тях.

"Не се меси в моята пътека,

сама избирам своя път!"

Открито и без страх споделяш и съветваш.

Опора даваш, нищичко не искаш.

Човек си ти и искаш по-човечен

да бъде всеки в този свят на кал!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Бунева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...