21 jul 2017, 8:14  

Приятелство, Живот, Любов, Река... 

  Poesía » Filosófica
262 1 2

Горчат парчетата на моята душа

измежду зъбите на този,

който свикнал е със сладко.

 

И водопадите родени в утринна мъгла

от снеговете зимни

ме обливат и ми става хладко.

 

Приятелство, Живот, река

изтича между пръстите ми

като пясък

 

и идва суша, като лятна мараня...

и сивота в косите ми

покрива слънчевия блясък.

 

И ето стрък трева

изниква тъй, от нищото

и ме въздига над въздишки и над крясък.

 

Надеждата родена в самота

душата ми освобождава

с трясък.

 

© Ангел Милев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??