Jul 21, 2017, 8:14 AM  

Приятелство, Живот, Любов, Река...

466 1 2

Горчат парчетата на моята душа

измежду зъбите на този,

който свикнал е със сладко.

 

И водопадите родени в утринна мъгла

от снеговете зимни

ме обливат и ми става хладко.

 

Приятелство, Живот, река

изтича между пръстите ми

като пясък

 

и идва суша, като лятна мараня...

и сивота в косите ми

покрива слънчевия блясък.

 

И ето стрък трева

изниква тъй, от нищото

и ме въздига над въздишки и над крясък.

 

Надеждата родена в самота

душата ми освобождава

с трясък.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Милев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...