Приятелство, Живот, Любов, Река...
Горчат парчетата на моята душа
измежду зъбите на този,
който свикнал е със сладко.
И водопадите родени в утринна мъгла
от снеговете зимни
ме обливат и ми става хладко.
Приятелство, Живот, река
изтича между пръстите ми
като пясък
и идва суша, като лятна мараня...
и сивота в косите ми
покрива слънчевия блясък.
И ето стрък трева
изниква тъй, от нищото
и ме въздига над въздишки и над крясък.
Надеждата родена в самота
душата ми освобождава
с трясък.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Милев Все права защищены
