10 jun 2009, 15:24

"Приятелство" на кантар

  Poesía
631 0 2

Мислех, че имам много

приятели. Дали е така?

Защо сред всички тези хора

се чувствам толкова сама?

 

Уж с един тайна споделям.

Изведнъж разбрал целият квартал.

Разбрах, трябва да претеглям

секретността на всеки на кантар.

 

Уви, везните се накланят

към “не мож се довери”.

И дори не се изправят,

а стоят си там, уви.

 

Приятели - познати много.

Ала не можеш с тях да споделиш.

Те всички носят свойто лого:

“Внимавай, с мене ще сгрешиш.”

 

И лутам се. Дали ще срещна

този, истински другар,

с когото тайните си да споделям,

без да се нуждая от кантар.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Или Дадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • това, което казваш, е пълната истина и е напълно нормално да имаш много познати, но малко приятели а ако още чакаш Приятелят да се появи - не се отчайвай, непременно ще се случи
  • За съжаление стихотворението ти отразява самата истина Браво!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...